Габриел Гарсия Маркес

Уважаеми твърдоглавци и твърдокорци,

В края на прекрасната последна среща, изпълнена с гордост и предразсъдъци в Крилцата, реших да променя първоначално заявената от мен книга (която беше 'Упражнения по стил' - все пак ви пожелавам да прекарате няколко приятни момента в стилистично импровизиране с Реймон Кьоно, ако разбира се имате желание :))

Както с някои от вас вече споделих - позволих си своеволието и малката иновация да предложа не книга на месеца, а автор на месеца - Габриел Гарсия Маркес. Това не е проява на неконформизъм или стремеж към 'открояване' и индивуализъм в подбора на литература - има няколко съвсем логични обяснения за това мое предложение (вижте по-долу). За да запазим нормалната рамка на нашите вдъхновяващи дискусии - предлагам основната книга на месеца да е и основната книга на самия Габриел Гарсия - '100 години самота'

....няколко причини защо автор на месеца:

• част от героите в 100 години самота, както може би знаете, ще откриете и в редица от другите произведения на Маркес, както и много от похватите и характерния увлекателен начин на поднасяне на информацията; в тази връзка харизмата на Маркес е не само в една книга-постижение, а се разпростира върху всичките му произведения
• една от интересните и не особено приятни подробности около Маркес е, че има официална забрана от негова страна книгите му да бъдат издавани в България. Това прави всичките му издания досега, в една или друга степен, библиографска рядкост. С оглед на факта, че много от вас не обичат да четат книги в електронен формат, както и трудното намиране и цена на книгите на Маркес - оправдано е всеки да чете, това което успее да намери. За ваше улеснение по-долу все пак пускам линкове към неговите произведения, както и прикачен файлът на 100 години самота.
• не на последно място - Маркес е любимия ми автор, като съвсем заслужено книгата, с която би трябвало да го почетем е '100 години самота'; и въпреки това не мога - чисто егоистично - да си представя да говорим за него и да не споменем някои от разказите му :)

Относно намирането на негови произведения - книги на старо онлайн, площад Славейков и доста по-уютните антикварни книжарници като Нисим, тези около Женския пазар и др. Цената на '100 години самота обикновено' е около 25 лв.; първи том на двутомните събрани съчинения е около 40 лв.

Аз междувременно подготвям малка изненада за вас, която ще има материален оттенък и се надявам да осъществя в близките 2 седмици :)

Вместо прощални думи от моя страна - прочетете тези на самия Маркес :)

http://statiite.com/2009/02/прощално-писмо-на-писателя-габриел-га/

(...което не значи че е мъртъв... :))

P.S. произведения - http://chitanka.info/lib/author/Габриел+Гарсия+Маркес

уикипедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/Габриел_Гарсия_Маркес

Гордост и предразсъдъци

Драги корици,

Срещата ни с Джейн и нейните герои от "Гордост и предразсъдъци" остава за 28 май (петък) в 19 ч. Мястото: Крилцата (за да сме почти сред природата). Желая ви приятна среща с Лизи, Дарси, Бингли, Джейн, Джордж, покъртителните Мисис Бенит и Мистър Колинз и ви чакам, за да си поговорим и да се посмеем.

Прилагам ви кратко описание на взаимоотношенията и героите, за да сте подготвени при всички обстоятелства :)

Не се съмнявам обаче, че тези, които ще започнат да четат тази простичка и пленителна история, ще стигнат до края, защото реализмът, силата на наблюдението, остроумието и интелигентността на Джейн са все така заразителни, както са били и през далечната 1813 година, когато книгата излиза за първи път извън семейния кръг на авторката и започва своя поход към безброй човешки сърца.

Евентуална бъдеща Джейн, евентуално от Остин :)

The Future of Books & Publishing

Всичко е въпрос на гледна точка :)

The Blog is up and running! Post and share! :)

Среща най-после

Ето, след много преместване на датата - вече имате офицялна покана:)

За среща с чужденец....

Няма да ви давам кремче да се мажете предварително - олиото на Лео Бърнет в кухнята е още безплатно - възползвайте се!

Рали

За тези, които не могат да разчетат почерка ми:

28- ми (понеделник); ресторант" Гара за двама" - ул. Бенковски 18 (срещу чайната)

Майстора и Маргарита - през септември

НИКОГА НЕ РАЗГОВАРЯЙТЕ С НЕПОЗНАТИ…
Говорете само с членове на ТВЪРДСОЛИД за предстоящата среща на клуба
На 9-ти септември след 18часа...
Мястото ще се уточни по-късно, за да предотвратим разливане на олиото!
Маргарита сключи сделка със Сатаната, Майстора сключи сделка със себе си, а ние сключваме сделка с Рали за датата, нали?
Ще ви пиша в седмицата след Фара за подробости.
Ваша домакиня за септември:
Рали

Майстора и Маргарита - отложена за август?

Здравейте твърди членове!
Аз за съжаление няма да мога да изживея свършека с вас (в отпуска съм - на друг меридиан), но обещавам да чета откъси на глас от „Кръглата риба” на някой заинтересован на 11 юли....
Понеже сме си твърди, но все пак българчета, а и мисля, че 20 дена са малко за „Майстора и Маргарита” – кой ли ще почне да я чете преди 11 ти?! Ви предлагам да си вземем ваканцията в моя месец.
Колко хубаво звучи!
И да направим срещата за Булгаков в края на август?
Има ли против?

Dinner & Drinks @ Tiffany's, April 2

Мили ми твърди членове,

Срещата на клуба за непредвидимия женски месец март ще се състои…през април. И по-точно на 2ри април, четвъртък, от 19.30 ч., след работа. За точното място на срещата ще ви информирам след седмица. Предупредете съпрузи, съпруги, деца и домашни любимци да не ви чакат – срещата ще се състои в близост до добър софийски бар, където имаме среща с Холи Голайтли.

Дрескод – малка черна рокличка и тъмни очила.

Ваш, Труман

Понеже обещах за децата...

Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от тебе, и макар, че са при тебе,

не ти принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,

защото те си имат свои собствени.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която вие не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито спира при вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,

така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването Ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Из "Пророкът", Халил Джубран

(който иска цялата книга - има я на моя комп: EXCHANGE - Prorokut.doc)

Нар

Нар. Кървав, сочен, вкусен.
Такава е асоциацията ми за тази книга.
Обичам да ям нара, като го изроня целия ( до последното зрънце ) в купа, а устата ми се пълни със слюнка от предвкусваното удоволствие.
Не можах да прочета тази книга на един дъх – трябваше ми време да обмислям прочетеното, но то идваше в съня ми и не мидаваше покой...и аз ронех.. още и още. Бързах.
Никога не изсмуквам нара зрънце по зрънце...никога!
Първо го изронвам целия, а после изпълвам устата си с цяла лъжица от червените рубини и стискам, докато лепкавия сок се процежда през зъбите ми. Стипчиво...такова е и усещането ми от книгата, когато затворих и последната страница-зрънце – и сладко, и стипчиво.
Няма начин да не се опръскаш обаче със червен сок докато рониш зрънцата.
И трябва да внимаваш, защото сока на нара не се маха с нищо...Така и книгата на Xaлед Xocейни не може да не остави кървава диря в ръцете ти – както хвърчилата със стъклен канап оставят горди белези по ръцете и в душите на Амир и Хасан.
А в мен като в дълбок съд с капчици засъхнал, червен сок по стените - остана усещането, че искам още...
Искам пак някой да рони нар над мен.

За Рали специално

Рали, не знам защо, но ме напира да го напиша. След последната ни клубна среща и стикерите, които беше приготвила за всички, няма как да го "спестя": невероятно е какви изумителни хора познавам. Просто ти благодаря! Караш ме да су чувствам специална("избрана") по начин, по който съм се чувствала само в детсвото си и само както дете може да се чувства.

Ето затова трябва да четем книги!

среща Февруари

Срещата за "Ловецът на хвърчила" (корицата за февруари) е в събота, 28.02 от 16.00ч. в мароканския ресторант "Анет" на ул. "Ангел Кънчев" 27. Заповядайте!

Бисквити закуска или как расте на логото ни

Здравейте от мен,

доразработих логото ни - намалих човечетата до символичните 2 - момченце и момиченце...порачупих и книгите върху главите им:)

Вече не приличат толкова на хорцето с дечица от бисквитите "Детска закуска".

Надявам се да има какво да изберем и да можем да си имаме вече лого на блога...

Цветовете могат да се променят много бързо - стига формата да е ясна.

Гласувайте, обаждайте ми се по телефона...коментирайте без страх!

Аз съм за вариант 5 нов.

Рали

Февруарската корица

Привет корици,
Аз прелетях с моето хвърчило и може да се каже, че след леки душевни контузии, съм готова за следващата ни среща. Вие докъде сте?
Стеф, имам 3 идеи за място. В понеделник може да ги обсъдим:-).
Хайде, тичайте!

За тъгата по пътя към живеенето

Кети, at the end of the day and after seeing the big picture:-), избрала си чудесна книга. Оставя те почти разочарован след като я прочетеш, защото вероятно си живял леко повърхностно напоследък:-), и след това те завладява така, че искаш да я преживееш. И я преживяваш.
Мен тя ме срещна с четирима добри познати сигурно на всяко его, които неистово, с думи и жестове, споделят своята тъга. Тъга, прехвърлила границите на самосъжалението, и в този смисъл обещание за живот. Четири типа, които еднакво могат както да живеят, така и да се самоубият – някъде там в лутането между Бог Живот и Бог Смърт. И за всеки от тях има път, защото искат да споделят тази тъга.
Мартин – човекът на двойните стандарти, който в самозаблудата си между проповядвано и реално поведение успява да загуби собственото си самоуважение. Загуба толкова голяма, че той не може да прости на самия себе си и в този смисъл не може да поиска прошка и от другите, на които държи. Изкуплението е труден път за този човек, разкъсан между стремежа да е модел за поведение и срещата със самия себе си. Предполагам, че е и най-сложният характер и затова за него изходът е толкова труден – почти като да се откажеш от себе си. Голяма тъга...
Джес – арогантната бунтарка, в която има повече действено състрадание, отколкото в цял манастир монахини:-). В объркания свят на личната и драма от загубата на сестра й и ужасната невъзможност на родителите й да се докоснат до нея обаче чудесата могат да се случат, и се случват, защото тя наистина няма какво да загуби освен себе си, иска малко и е готова да го открие дори в човек, който не иска да има име – просто приятели и равновесната точка на малко повече мъдрост, липса на претенции или житейски опит. Тя е най-активно споделящата своята тъга и затова е една от големите печеливши.
Джей-Джей – артистичният корабокрушенец, за когото няма друго живеене освен това в изкуството. Self-made персонаж, с висока мярка за щастие, много близък до Мартин (представете си, че имаше неговия успех), който в крайна сметка има доста моделен тип отклонение и вероятно по тази причина е с най-голям потенциал да се присъедини към клуба на артистите самоубийци. Ако беше руснак, щеше да е ясно какво ще се случи...:-). Каква тъга - да си талантлив, но не и гениален...! Ужасна летва!
Морийн – персонажът опериран от всякаква суета и претенции, за разлика от всички други, чиято склонност да се жертва, да изпитва чувство за вина и да се самозаличава е наистина убийствена. В крайна сметка, това, че попада на няколко по-егоистични типове със склонност към душевен ексхибиционизъм (Бог Живот явно си знае работата), я връща към причините за съществуването тогава и преди началото на личната й драма. Заедно с Джес – най-големите печеливши, защото са склонни да вярват в чудеса и защото наистина не искат много. Искат себе си. А тъгата по пътя, който изминаваме, за да станем малко по-самодостатъчни, в повечето случаи лекува...

Ок, последно и си лягам да изтрезнявам - поздравявам ви с: http://www.quotationspage.com/quotes/Oscar_Wilde/ Най-големия! И една мисъл, която ме накара да се смея от сърце, и която съм преживял на собствен гръб :) America is the only country that went from barbarism to decadence without civilization in between.

Стеф, дарлинг, връщам се една идея по-назад, към рецензията ми за корицата на месец януари:
През 2004 г. София Копола произнася силно абсурдна реч, след като получава награда Oscar за оригинален сценарий на филма си "Изгубени в превода." Тя казва: "Имах идея за началото на филма и за неговия край. Трябваше да ги свържа някак си и да сложа нещо по средата."
През следващата 2005 г., с книгата си "Дългият път надолъ", Ник Хорнби явно следва светлия пример на София. Но не се справя дори с тази скромна задача особено успешно. Той има идея само за началото на книгата и слага "нещо" след него, за да запълни оставащите 30о страници. Иначе началото е наистина обещаващо за комедия от депресивно-невротични случки - 4ма напълно различни непознати се срещат навръх Нова година на покрива на небостъргача "Топърс" в Лондон с намерението да поемат дългия път надолу.
А ние поемаме дългия път през оставащото нищо на романа.
Хорнби се опитва да разсее скъката на разказа си прибягвайки до хитър стилистичен трик - историята е разказана в първо лице единствено число, но не от автора или от единия от героите, а от всичките четирима, като гледната точка се сменя последователно и постоянно през целия роман. Би му се получило, но уви, това е поредното доказателство, че стилистични каламбури не могат да компенсират липсата на съдържание или интригуващи герои.
Приятно четене!
П.С. Извинявам се, ако има правописни грешки, леко съм пийнал...

Ами да хвърчим напред!

След една прекрасна среща за "Дългият път надолу" ни предстои друг дълъг, но надявам се интересен път с "Ловецът на хвърчила". Нека се видим на незнайно все още и за мен самата място, но вече в уречено време:
Датата и часът за обсъждане на корицата за месец февруари са събота, 28.02 от 16.00ч.