Кети, at the end of the day and after seeing the big picture:-), избрала си чудесна книга. Оставя те почти разочарован след като я прочетеш, защото вероятно си живял леко повърхностно напоследък:-), и след това те завладява така, че искаш да я преживееш. И я преживяваш.
Мен тя ме срещна с четирима добри познати сигурно на всяко его, които неистово, с думи и жестове, споделят своята тъга. Тъга, прехвърлила границите на самосъжалението, и в този смисъл обещание за живот. Четири типа, които еднакво могат както да живеят, така и да се самоубият – някъде там в лутането между Бог Живот и Бог Смърт. И за всеки от тях има път, защото искат да споделят тази тъга.
Мартин – човекът на двойните стандарти, който в самозаблудата си между проповядвано и реално поведение успява да загуби собственото си самоуважение. Загуба толкова голяма, че той не може да прости на самия себе си и в този смисъл не може да поиска прошка и от другите, на които държи. Изкуплението е труден път за този човек, разкъсан между стремежа да е модел за поведение и срещата със самия себе си. Предполагам, че е и най-сложният характер и затова за него изходът е толкова труден – почти като да се откажеш от себе си. Голяма тъга...
Джес – арогантната бунтарка, в която има повече действено състрадание, отколкото в цял манастир монахини:-). В объркания свят на личната и драма от загубата на сестра й и ужасната невъзможност на родителите й да се докоснат до нея обаче чудесата могат да се случат, и се случват, защото тя наистина няма какво да загуби освен себе си, иска малко и е готова да го открие дори в човек, който не иска да има име – просто приятели и равновесната точка на малко повече мъдрост, липса на претенции или житейски опит. Тя е най-активно споделящата своята тъга и затова е една от големите печеливши.
Джей-Джей – артистичният корабокрушенец, за когото няма друго живеене освен това в изкуството. Self-made персонаж, с висока мярка за щастие, много близък до Мартин (представете си, че имаше неговия успех), който в крайна сметка има доста моделен тип отклонение и вероятно по тази причина е с най-голям потенциал да се присъедини към клуба на артистите самоубийци. Ако беше руснак, щеше да е ясно какво ще се случи...:-). Каква тъга - да си талантлив, но не и гениален...! Ужасна летва!
Морийн – персонажът опериран от всякаква суета и претенции, за разлика от всички други, чиято склонност да се жертва, да изпитва чувство за вина и да се самозаличава е наистина убийствена. В крайна сметка, това, че попада на няколко по-егоистични типове със склонност към душевен ексхибиционизъм (Бог Живот явно си знае работата), я връща към причините за съществуването тогава и преди началото на личната й драма. Заедно с Джес – най-големите печеливши, защото са склонни да вярват в чудеса и защото наистина не искат много. Искат себе си. А тъгата по пътя, който изминаваме, за да станем малко по-самодостатъчни, в повечето случаи лекува...
