клуб ТВЪРДА КОРИЦА

Стеф, дарлинг, връщам се една идея по-назад, към рецензията ми за корицата на месец януари:
През 2004 г. София Копола произнася силно абсурдна реч, след като получава награда Oscar за оригинален сценарий на филма си "Изгубени в превода." Тя казва: "Имах идея за началото на филма и за неговия край. Трябваше да ги свържа някак си и да сложа нещо по средата."
През следващата 2005 г., с книгата си "Дългият път надолъ", Ник Хорнби явно следва светлия пример на София. Но не се справя дори с тази скромна задача особено успешно. Той има идея само за началото на книгата и слага "нещо" след него, за да запълни оставащите 30о страници. Иначе началото е наистина обещаващо за комедия от депресивно-невротични случки - 4ма напълно различни непознати се срещат навръх Нова година на покрива на небостъргача "Топърс" в Лондон с намерението да поемат дългия път надолу.
А ние поемаме дългия път през оставащото нищо на романа.
Хорнби се опитва да разсее скъката на разказа си прибягвайки до хитър стилистичен трик - историята е разказана в първо лице единствено число, но не от автора или от единия от героите, а от всичките четирима, като гледната точка се сменя последователно и постоянно през целия роман. Би му се получило, но уви, това е поредното доказателство, че стилистични каламбури не могат да компенсират липсата на съдържание или интригуващи герои.
Приятно четене!
П.С. Извинявам се, ако има правописни грешки, леко съм пийнал...