27 февруари 2009
среща Февруари
Срещата за "Ловецът на хвърчила" (корицата за февруари) е в събота, 28.02 от 16.00ч. в мароканския ресторант "Анет" на ул. "Ангел Кънчев" 27. Заповядайте!
09 февруари 2009
Бисквити закуска или как расте на логото ни
Здравейте от мен,
доразработих логото ни - намалих човечетата до символичните 2 - момченце и момиченце...порачупих и книгите върху главите им:)
Вече не приличат толкова на хорцето с дечица от бисквитите "Детска закуска".
Надявам се да има какво да изберем и да можем да си имаме вече лого на блога...
Цветовете могат да се променят много бързо - стига формата да е ясна.
Гласувайте, обаждайте ми се по телефона...коментирайте без страх!
Аз съм за вариант 5 нов.
Рали
08 февруари 2009
Февруарската корица
Привет корици,
Аз прелетях с моето хвърчило и може да се каже, че след леки душевни контузии, съм готова за следващата ни среща. Вие докъде сте?
Стеф, имам 3 идеи за място. В понеделник може да ги обсъдим:-).
Хайде, тичайте!
Аз прелетях с моето хвърчило и може да се каже, че след леки душевни контузии, съм готова за следващата ни среща. Вие докъде сте?
Стеф, имам 3 идеи за място. В понеделник може да ги обсъдим:-).
Хайде, тичайте!
03 февруари 2009
За тъгата по пътя към живеенето
Кети, at the end of the day and after seeing the big picture:-), избрала си чудесна книга. Оставя те почти разочарован след като я прочетеш, защото вероятно си живял леко повърхностно напоследък:-), и след това те завладява така, че искаш да я преживееш. И я преживяваш.
Мен тя ме срещна с четирима добри познати сигурно на всяко его, които неистово, с думи и жестове, споделят своята тъга. Тъга, прехвърлила границите на самосъжалението, и в този смисъл обещание за живот. Четири типа, които еднакво могат както да живеят, така и да се самоубият – някъде там в лутането между Бог Живот и Бог Смърт. И за всеки от тях има път, защото искат да споделят тази тъга.
Мартин – човекът на двойните стандарти, който в самозаблудата си между проповядвано и реално поведение успява да загуби собственото си самоуважение. Загуба толкова голяма, че той не може да прости на самия себе си и в този смисъл не може да поиска прошка и от другите, на които държи. Изкуплението е труден път за този човек, разкъсан между стремежа да е модел за поведение и срещата със самия себе си. Предполагам, че е и най-сложният характер и затова за него изходът е толкова труден – почти като да се откажеш от себе си. Голяма тъга...
Джес – арогантната бунтарка, в която има повече действено състрадание, отколкото в цял манастир монахини:-). В объркания свят на личната и драма от загубата на сестра й и ужасната невъзможност на родителите й да се докоснат до нея обаче чудесата могат да се случат, и се случват, защото тя наистина няма какво да загуби освен себе си, иска малко и е готова да го открие дори в човек, който не иска да има име – просто приятели и равновесната точка на малко повече мъдрост, липса на претенции или житейски опит. Тя е най-активно споделящата своята тъга и затова е една от големите печеливши.
Джей-Джей – артистичният корабокрушенец, за когото няма друго живеене освен това в изкуството. Self-made персонаж, с висока мярка за щастие, много близък до Мартин (представете си, че имаше неговия успех), който в крайна сметка има доста моделен тип отклонение и вероятно по тази причина е с най-голям потенциал да се присъедини към клуба на артистите самоубийци. Ако беше руснак, щеше да е ясно какво ще се случи...:-). Каква тъга - да си талантлив, но не и гениален...! Ужасна летва!
Морийн – персонажът опериран от всякаква суета и претенции, за разлика от всички други, чиято склонност да се жертва, да изпитва чувство за вина и да се самозаличава е наистина убийствена. В крайна сметка, това, че попада на няколко по-егоистични типове със склонност към душевен ексхибиционизъм (Бог Живот явно си знае работата), я връща към причините за съществуването тогава и преди началото на личната й драма. Заедно с Джес – най-големите печеливши, защото са склонни да вярват в чудеса и защото наистина не искат много. Искат себе си. А тъгата по пътя, който изминаваме, за да станем малко по-самодостатъчни, в повечето случаи лекува...
Мен тя ме срещна с четирима добри познати сигурно на всяко его, които неистово, с думи и жестове, споделят своята тъга. Тъга, прехвърлила границите на самосъжалението, и в този смисъл обещание за живот. Четири типа, които еднакво могат както да живеят, така и да се самоубият – някъде там в лутането между Бог Живот и Бог Смърт. И за всеки от тях има път, защото искат да споделят тази тъга.
Мартин – човекът на двойните стандарти, който в самозаблудата си между проповядвано и реално поведение успява да загуби собственото си самоуважение. Загуба толкова голяма, че той не може да прости на самия себе си и в този смисъл не може да поиска прошка и от другите, на които държи. Изкуплението е труден път за този човек, разкъсан между стремежа да е модел за поведение и срещата със самия себе си. Предполагам, че е и най-сложният характер и затова за него изходът е толкова труден – почти като да се откажеш от себе си. Голяма тъга...
Джес – арогантната бунтарка, в която има повече действено състрадание, отколкото в цял манастир монахини:-). В объркания свят на личната и драма от загубата на сестра й и ужасната невъзможност на родителите й да се докоснат до нея обаче чудесата могат да се случат, и се случват, защото тя наистина няма какво да загуби освен себе си, иска малко и е готова да го открие дори в човек, който не иска да има име – просто приятели и равновесната точка на малко повече мъдрост, липса на претенции или житейски опит. Тя е най-активно споделящата своята тъга и затова е една от големите печеливши.
Джей-Джей – артистичният корабокрушенец, за когото няма друго живеене освен това в изкуството. Self-made персонаж, с висока мярка за щастие, много близък до Мартин (представете си, че имаше неговия успех), който в крайна сметка има доста моделен тип отклонение и вероятно по тази причина е с най-голям потенциал да се присъедини към клуба на артистите самоубийци. Ако беше руснак, щеше да е ясно какво ще се случи...:-). Каква тъга - да си талантлив, но не и гениален...! Ужасна летва!
Морийн – персонажът опериран от всякаква суета и претенции, за разлика от всички други, чиято склонност да се жертва, да изпитва чувство за вина и да се самозаличава е наистина убийствена. В крайна сметка, това, че попада на няколко по-егоистични типове със склонност към душевен ексхибиционизъм (Бог Живот явно си знае работата), я връща към причините за съществуването тогава и преди началото на личната й драма. Заедно с Джес – най-големите печеливши, защото са склонни да вярват в чудеса и защото наистина не искат много. Искат себе си. А тъгата по пътя, който изминаваме, за да станем малко по-самодостатъчни, в повечето случаи лекува...
Ок, последно и си лягам да изтрезнявам - поздравявам ви с: http://www.quotationspage.com/quotes/Oscar_Wilde/ Най-големия! И една мисъл, която ме накара да се смея от сърце, и която съм преживял на собствен гръб :) America is the only country that went from barbarism to decadence without civilization in between.
Стеф, дарлинг, връщам се една идея по-назад, към рецензията ми за корицата на месец януари:
През 2004 г. София Копола произнася силно абсурдна реч, след като получава награда Oscar за оригинален сценарий на филма си "Изгубени в превода." Тя казва: "Имах идея за началото на филма и за неговия край. Трябваше да ги свържа някак си и да сложа нещо по средата."
През следващата 2005 г., с книгата си "Дългият път надолъ", Ник Хорнби явно следва светлия пример на София. Но не се справя дори с тази скромна задача особено успешно. Той има идея само за началото на книгата и слага "нещо" след него, за да запълни оставащите 30о страници. Иначе началото е наистина обещаващо за комедия от депресивно-невротични случки - 4ма напълно различни непознати се срещат навръх Нова година на покрива на небостъргача "Топърс" в Лондон с намерението да поемат дългия път надолу.
А ние поемаме дългия път през оставащото нищо на романа.
Хорнби се опитва да разсее скъката на разказа си прибягвайки до хитър стилистичен трик - историята е разказана в първо лице единствено число, но не от автора или от единия от героите, а от всичките четирима, като гледната точка се сменя последователно и постоянно през целия роман. Би му се получило, но уви, това е поредното доказателство, че стилистични каламбури не могат да компенсират липсата на съдържание или интригуващи герои.
Приятно четене!
П.С. Извинявам се, ако има правописни грешки, леко съм пийнал...
През 2004 г. София Копола произнася силно абсурдна реч, след като получава награда Oscar за оригинален сценарий на филма си "Изгубени в превода." Тя казва: "Имах идея за началото на филма и за неговия край. Трябваше да ги свържа някак си и да сложа нещо по средата."
През следващата 2005 г., с книгата си "Дългият път надолъ", Ник Хорнби явно следва светлия пример на София. Но не се справя дори с тази скромна задача особено успешно. Той има идея само за началото на книгата и слага "нещо" след него, за да запълни оставащите 30о страници. Иначе началото е наистина обещаващо за комедия от депресивно-невротични случки - 4ма напълно различни непознати се срещат навръх Нова година на покрива на небостъргача "Топърс" в Лондон с намерението да поемат дългия път надолу.
А ние поемаме дългия път през оставащото нищо на романа.
Хорнби се опитва да разсее скъката на разказа си прибягвайки до хитър стилистичен трик - историята е разказана в първо лице единствено число, но не от автора или от единия от героите, а от всичките четирима, като гледната точка се сменя последователно и постоянно през целия роман. Би му се получило, но уви, това е поредното доказателство, че стилистични каламбури не могат да компенсират липсата на съдържание или интригуващи герои.
Приятно четене!
П.С. Извинявам се, ако има правописни грешки, леко съм пийнал...
02 февруари 2009
Ами да хвърчим напред!
След една прекрасна среща за "Дългият път надолу" ни предстои друг дълъг, но надявам се интересен път с "Ловецът на хвърчила". Нека се видим на незнайно все още и за мен самата място, но вече в уречено време:
Датата и часът за обсъждане на корицата за месец февруари са събота, 28.02 от 16.00ч.
Датата и часът за обсъждане на корицата за месец февруари са събота, 28.02 от 16.00ч.
Анотация за "Дългият път надолу" 2
Ако сме самотни, а няма с кого да споделим, ако свирим, а никой не ни слуша, ако сме объркани, а никой не ни разбира и ако псуваме, а няма кой да ни говори мило, то защо сме тук?
История за четири непознати, но по равно нещастни души, които искат, но не знаят как да умрат. Само непредвидимият живот ще ги научи как се скача смело от върха. Но само когато пожелае.
История за четири непознати, но по равно нещастни души, които искат, но не знаят как да умрат. Само непредвидимият живот ще ги научи как се скача смело от върха. Но само когато пожелае.
Анотация за "Дългият път надолу"
Една новогодишна ще събере четири объркани души, за да решат дали ще намерят сили да бъдат себе си или ще скъсат завинаги с живота. Съвременна история, в която можеш да загубиш и да намериш себе си на ръба на един лондонски небостъргач. Книга, която напомня, че хората си приличат отчаяно и необратимо, макар и привидно различни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)