Dinner & Drinks @ Tiffany's, April 2

Мили ми твърди членове,

Срещата на клуба за непредвидимия женски месец март ще се състои…през април. И по-точно на 2ри април, четвъртък, от 19.30 ч., след работа. За точното място на срещата ще ви информирам след седмица. Предупредете съпрузи, съпруги, деца и домашни любимци да не ви чакат – срещата ще се състои в близост до добър софийски бар, където имаме среща с Холи Голайтли.

Дрескод – малка черна рокличка и тъмни очила.

Ваш, Труман

Понеже обещах за децата...

Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от тебе, и макар, че са при тебе,

не ти принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,

защото те си имат свои собствени.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която вие не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито спира при вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,

така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването Ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Из "Пророкът", Халил Джубран

(който иска цялата книга - има я на моя комп: EXCHANGE - Prorokut.doc)

Нар

Нар. Кървав, сочен, вкусен.
Такава е асоциацията ми за тази книга.
Обичам да ям нара, като го изроня целия ( до последното зрънце ) в купа, а устата ми се пълни със слюнка от предвкусваното удоволствие.
Не можах да прочета тази книга на един дъх – трябваше ми време да обмислям прочетеното, но то идваше в съня ми и не мидаваше покой...и аз ронех.. още и още. Бързах.
Никога не изсмуквам нара зрънце по зрънце...никога!
Първо го изронвам целия, а после изпълвам устата си с цяла лъжица от червените рубини и стискам, докато лепкавия сок се процежда през зъбите ми. Стипчиво...такова е и усещането ми от книгата, когато затворих и последната страница-зрънце – и сладко, и стипчиво.
Няма начин да не се опръскаш обаче със червен сок докато рониш зрънцата.
И трябва да внимаваш, защото сока на нара не се маха с нищо...Така и книгата на Xaлед Xocейни не може да не остави кървава диря в ръцете ти – както хвърчилата със стъклен канап оставят горди белези по ръцете и в душите на Амир и Хасан.
А в мен като в дълбок съд с капчици засъхнал, червен сок по стените - остана усещането, че искам още...
Искам пак някой да рони нар над мен.

За Рали специално

Рали, не знам защо, но ме напира да го напиша. След последната ни клубна среща и стикерите, които беше приготвила за всички, няма как да го "спестя": невероятно е какви изумителни хора познавам. Просто ти благодаря! Караш ме да су чувствам специална("избрана") по начин, по който съм се чувствала само в детсвото си и само както дете може да се чувства.