Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от тебе, и макар, че са при тебе,
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от тебе, и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те си имат свои собствени.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която вие не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито спира при вчера.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито спира при вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,
така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването Ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Нека огъването Ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Из "Пророкът", Халил Джубран
(който иска цялата книга - има я на моя комп: EXCHANGE - Prorokut.doc)
Няма коментари:
Публикуване на коментар