Ако сме самотни, а няма с кого да споделим, ако свирим, а никой не ни слуша, ако сме объркани, а никой не ни разбира и ако псуваме, а няма кой да ни говори мило, то защо сме тук?
История за четири непознати, но по равно нещастни души, които искат, но не знаят как да умрат. Само непредвидимият живот ще ги научи как се скача смело от върха. Но само когато пожелае.
Много ми харесва този коментар. Много поетичен и нежен, като самата авторка!
ОтговорИзтриванеАлоо! Пак го прочетох този коментар, и леко се подмокрих...под очите. Бива ли толкова хубаво да пишеш ма Стефке?!
ОтговорИзтриване