Dinner & Drinks @ Tiffany's, April 2

Мили ми твърди членове,

Срещата на клуба за непредвидимия женски месец март ще се състои…през април. И по-точно на 2ри април, четвъртък, от 19.30 ч., след работа. За точното място на срещата ще ви информирам след седмица. Предупредете съпрузи, съпруги, деца и домашни любимци да не ви чакат – срещата ще се състои в близост до добър софийски бар, където имаме среща с Холи Голайтли.

Дрескод – малка черна рокличка и тъмни очила.

Ваш, Труман

Понеже обещах за децата...

Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не от тебе, и макар, че са при тебе,

не ти принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,

защото те си имат свои собствени.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която вие не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито спира при вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,

така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването Ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Из "Пророкът", Халил Джубран

(който иска цялата книга - има я на моя комп: EXCHANGE - Prorokut.doc)

Нар

Нар. Кървав, сочен, вкусен.
Такава е асоциацията ми за тази книга.
Обичам да ям нара, като го изроня целия ( до последното зрънце ) в купа, а устата ми се пълни със слюнка от предвкусваното удоволствие.
Не можах да прочета тази книга на един дъх – трябваше ми време да обмислям прочетеното, но то идваше в съня ми и не мидаваше покой...и аз ронех.. още и още. Бързах.
Никога не изсмуквам нара зрънце по зрънце...никога!
Първо го изронвам целия, а после изпълвам устата си с цяла лъжица от червените рубини и стискам, докато лепкавия сок се процежда през зъбите ми. Стипчиво...такова е и усещането ми от книгата, когато затворих и последната страница-зрънце – и сладко, и стипчиво.
Няма начин да не се опръскаш обаче със червен сок докато рониш зрънцата.
И трябва да внимаваш, защото сока на нара не се маха с нищо...Така и книгата на Xaлед Xocейни не може да не остави кървава диря в ръцете ти – както хвърчилата със стъклен канап оставят горди белези по ръцете и в душите на Амир и Хасан.
А в мен като в дълбок съд с капчици засъхнал, червен сок по стените - остана усещането, че искам още...
Искам пак някой да рони нар над мен.

За Рали специално

Рали, не знам защо, но ме напира да го напиша. След последната ни клубна среща и стикерите, които беше приготвила за всички, няма как да го "спестя": невероятно е какви изумителни хора познавам. Просто ти благодаря! Караш ме да су чувствам специална("избрана") по начин, по който съм се чувствала само в детсвото си и само както дете може да се чувства.

Ето затова трябва да четем книги!

среща Февруари

Срещата за "Ловецът на хвърчила" (корицата за февруари) е в събота, 28.02 от 16.00ч. в мароканския ресторант "Анет" на ул. "Ангел Кънчев" 27. Заповядайте!

Бисквити закуска или как расте на логото ни

Здравейте от мен,

доразработих логото ни - намалих човечетата до символичните 2 - момченце и момиченце...порачупих и книгите върху главите им:)

Вече не приличат толкова на хорцето с дечица от бисквитите "Детска закуска".

Надявам се да има какво да изберем и да можем да си имаме вече лого на блога...

Цветовете могат да се променят много бързо - стига формата да е ясна.

Гласувайте, обаждайте ми се по телефона...коментирайте без страх!

Аз съм за вариант 5 нов.

Рали

Февруарската корица

Привет корици,
Аз прелетях с моето хвърчило и може да се каже, че след леки душевни контузии, съм готова за следващата ни среща. Вие докъде сте?
Стеф, имам 3 идеи за място. В понеделник може да ги обсъдим:-).
Хайде, тичайте!

За тъгата по пътя към живеенето

Кети, at the end of the day and after seeing the big picture:-), избрала си чудесна книга. Оставя те почти разочарован след като я прочетеш, защото вероятно си живял леко повърхностно напоследък:-), и след това те завладява така, че искаш да я преживееш. И я преживяваш.
Мен тя ме срещна с четирима добри познати сигурно на всяко его, които неистово, с думи и жестове, споделят своята тъга. Тъга, прехвърлила границите на самосъжалението, и в този смисъл обещание за живот. Четири типа, които еднакво могат както да живеят, така и да се самоубият – някъде там в лутането между Бог Живот и Бог Смърт. И за всеки от тях има път, защото искат да споделят тази тъга.
Мартин – човекът на двойните стандарти, който в самозаблудата си между проповядвано и реално поведение успява да загуби собственото си самоуважение. Загуба толкова голяма, че той не може да прости на самия себе си и в този смисъл не може да поиска прошка и от другите, на които държи. Изкуплението е труден път за този човек, разкъсан между стремежа да е модел за поведение и срещата със самия себе си. Предполагам, че е и най-сложният характер и затова за него изходът е толкова труден – почти като да се откажеш от себе си. Голяма тъга...
Джес – арогантната бунтарка, в която има повече действено състрадание, отколкото в цял манастир монахини:-). В объркания свят на личната и драма от загубата на сестра й и ужасната невъзможност на родителите й да се докоснат до нея обаче чудесата могат да се случат, и се случват, защото тя наистина няма какво да загуби освен себе си, иска малко и е готова да го открие дори в човек, който не иска да има име – просто приятели и равновесната точка на малко повече мъдрост, липса на претенции или житейски опит. Тя е най-активно споделящата своята тъга и затова е една от големите печеливши.
Джей-Джей – артистичният корабокрушенец, за когото няма друго живеене освен това в изкуството. Self-made персонаж, с висока мярка за щастие, много близък до Мартин (представете си, че имаше неговия успех), който в крайна сметка има доста моделен тип отклонение и вероятно по тази причина е с най-голям потенциал да се присъедини към клуба на артистите самоубийци. Ако беше руснак, щеше да е ясно какво ще се случи...:-). Каква тъга - да си талантлив, но не и гениален...! Ужасна летва!
Морийн – персонажът опериран от всякаква суета и претенции, за разлика от всички други, чиято склонност да се жертва, да изпитва чувство за вина и да се самозаличава е наистина убийствена. В крайна сметка, това, че попада на няколко по-егоистични типове със склонност към душевен ексхибиционизъм (Бог Живот явно си знае работата), я връща към причините за съществуването тогава и преди началото на личната й драма. Заедно с Джес – най-големите печеливши, защото са склонни да вярват в чудеса и защото наистина не искат много. Искат себе си. А тъгата по пътя, който изминаваме, за да станем малко по-самодостатъчни, в повечето случаи лекува...